Ралица Младенова. ЛИТЕРАТУРНИЯТ ОБРАЗ НА АЛБАНИЯ И АЛБАНСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ В ТВОРЧЕСТВОТО НА ИСМАИЛ КАДАРЕ.

 

 

Р. Младенова. Литературният образ на Албания и албанската идентичност в творчеството на Исмаил Кадаре. Магистърска дипломна работа. София, СУ “Кл. Охридски”, Катедра по общо, индоевропейско и балканско езикознание, 2003.

 

УВОД

 

  Обект на изследването, осъществено чрез методологията и терминологията на имагологичната теория, е да се представи моделът на албанската идентичност (идентификационен модел) според визията и художествената интерпретация на една от най-репрезентативните за модерната албанска литература фигури - Исмаил Кадаре. Идеята е да се открият онези етнопсихологически компоненти, които оформят ядрото на албанската идентичност,  да се види начинът, по който албанецът мисли себе си. От друга страна личността на твореца и неговото дело се обуславят взаимно, но, макар и да не съществува пряка каузална връзка между тях, както пише Рене Уелек “Отношението между живота на писателя и неговите произведения не е обикновено отношение на причина и следствие”.[1]

             Целта е не да се търсят проявите на националистически настроения или негативизирания образ на другия, а да се разкрие “албанското” и неговите основни конституенти и по този начин да изкристализира албанският модел на света, а от тук да се направи сравнение и с балканския модел. Проблемът за албаноцентричността на произведенията на Кадаре може да се разгледа и в сравнително балкански план – през призмата на типичното за Балканите изграждане на идентичности чрез отричане или омаловажаване ролята на другите етноси. За тази цел е необходимо да се изяснят целите и похватите на имагологичния анализ, да се изясни същността на литературната (културната) имагология и оснoвните термини, с които работи. От друга страна избраната тема предполага да се обоснове теоретично същността на националната идентичност като начин на формиране и средства за поддържането й, като за целта ще представим идеите за идентичност на Антъни Смит и Бенедикт Андерсън. Следващата стъпка в теоретичната постановка на темата е да се открие и обоснове връзката между национална идентичност и имагология. Тук трябва да се спрем на понятия като митология (национална митология и национализъм) и на идеята за националния модел на света, теоретизиран от руския учен Георги Гачев. Конкретно за албанската идентичност е нужно изясняването на структурните й елементи – онези етноконсолидиращи компоненти, които позволяват съотнасянето и самоопределянето като “албанец”. За тази цел ще приведем идеите на албанският интелектуалец от Косово Сабри Хамити и изследването му върху компонентите на албанската културна идентичност (статията “Monumentet e kultures se identitetit shqiptar”). Своеобразната практическа част на текста е насочена към начина, по който Исмаил Кадаре вижда родината си, към литературно създадения образ на Албания. Целта е не толкова художествено-формалната страна на текстовете, поетиката, а идейната им сфера т.е. да покажем Албания такава, каквато е според него. От друга страна трябва да се потърси историческият контекст на текстовете и условията на формиране на житейската философия на автора, т.е. да се изяснят извънлитературните факти и фактори за налагането на съответните теми и образи.

            Избраните текстове, формиращи матрицата на албанската идентичност във варианта на Исмаил Кадаре са:

На български език:

·        “Генералът на мъртвата армия”/Gjenerali i ushtrise se vdekur, 1963

·        “Мостът с трите свода”/Ura me tri harqe, triptik, 1978

·        “Нишата на позора”/Kamara e turpit, 1978

·        “Комисията по празненството”/Komisioni i festes, 1978

·        “Посърналият април”/Prilli i thyer, 1980

·        “Кой доведе Дорунтина”/Kush e solli Doruntinen, 1980

·        Хроника на камък/Kronike ne gur, 1971

На албански език:

·        “Tri këngë zie për Kosovën”/Три траурни песни за Косово, 1998

·        “Autobiografia e popullit në vargje”/Автобиография на народа в стихове, 1980

·        “Eskili – ky humbës i madh”/Есхил – този голям несретник, 1990

·        “Dimri i madh”/Голямата зима, 1977

 

СЪДЪРЖАНИЕ:

І. УВОД

 

ІІ. ИСТОРИКО – БИОГРАФИЧНИ ДАННИ

1. Исмаил Кадаре – кратко биографично представяне

2. Историко – политически контекст на творчеството му

 

ІІІ. ОСНОВНИ ТЕОРЕТИЧНИ РЕФЕРЕНТИ

1. Имагология - същност, основни понятия (образ, стереотип, нагласа, манталитет/менталност)

1.1. Проблемът за националната идентичност - същност на понятието;

·        същност на понятието национална митология

·        национален модел на света

1.2.Връзка имагология - национална идентичност - проблемът за алтеритета и търсенето образа на собственото “Аз” (измерения на съотнасянето: мания, фобия, филия, космополитизъм)

2.Албанската идентичност - същност, формиране, основни моменти

 

ІV.СПЕЦИФИКА НА ТВОРЧЕСТВОТО НА ИСМАИЛ КАДАРЕ:

1. Проблеми на поетиката - стил, художествена структура, начин на изграждане на образите

• Идейно - тематична насоченост - проблемът за албаноцентричността, антистереотипите, толерантност

2. Основните елементи на албанската идентичност и интерпретацията им при Кадаре:

2.1. Фолклор, обредност и общностните институции като форма за самосъхранение:

• Фолклор (песента за мъртвия брат и за вграждането)
• Канонът (кръвното отмъщение, гостоприемството, честта, дългът, бесата)

2.2. Език, произход и религия

2.3. Родината и войната

2.4. Представата за другия

3. Албанският модел на света като хипертекст на творчеството на Кадаре

 

V. ЗАКЛЮЧЕНИЕ - албанското и балканското

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

 

            Връзката между национална (културна) идентичност и литература се открива чрез разглеждането на текстовете през призмата на идеята за родното в търсене на литературно изградения национален образ. Литературата се явява вторичен митологизиращ фактор, който подпомага оформянето на националната митологична система, запазващ есенцията й, но променящ начина на поднасянето й. Основните референти, през които трябва да се четат тези вторични литературно функциониращи митологии са авторското съзнание и конкретната историческа  обстановка.

            Основният въпрос, който винаги е стоял пред албанеца е този за културната му идентичност. Както казва Мелазим Коци[2] “основният проблем на албанците е този за културната идентичност, да открият кои са, да намерят не историческите, а културните корени”. Липсата на единна религия, която да мотивира националното съзнание (както е например при гърците), елиминира възможността за религиозно дефиниране на идеята за национално единство. Наличието на разлики между Севера и Юга по отношение на език, фолклор и дори психология задълбочава допълнително кризата на националната идентификация. Политиката на унификация за сметка на унищожаване на регионално специфичното, провеждана по времето на Енвер Ходжа води до закърняване на паметта, налагайки формули в услуга на властта. В такъв един момент се появява Исмаил Кадаре. Творчеството му, концентрирано изцяло върху Албания, му отрежда ролята на месия, на посланник на страната си както вътре в самата нея, така и извън границите й. Целта му е структуриране на ясен модел за национална идентификация, близък и разбираем, и най-вече провокиращ събуждането на усещане за национална гордост и на критично отношение към действителността. Това не е феномен, този тип литературни произведения са характерни за всички балкански литератури, но се появяват обикновено в периода на т.нар. Национално Възраждане, когато е моментът на национална консолидация и формиране на същинската национална държава. Това, което прави текстовете на Кадаре модерни е, че в тях главната интенция е бъдещето, това, което е възможно да се направи, иновацията. Всичко, което е в миналото и в традицията е ресурс. От друга страна те носят характеристиките на балканския модел на идентификация, за който е характерно, че външният поглед за Балканите се превръща в собствен. Примерно в българската култура има един основен начин на мислене на националната идентичност – да разбираме сами себе си не като исторически субект, а като обект, вечна жертва на външни аспирации, едно пасивно и страдателно мислене, което е фиксирано в българската литература в много “страдателни” заглавия още от времето на Възраждането[3].

            Създаденият от Исмаил Кадаре модел на албанската идентичност носи двойнствени характеристики – на балканското и на европейското мислене. Това, което позволява ситуирането му в рамките на европейското, е опитът да погледне на Албания и албанското през призмата на миналото, но не с цел да го възвеличае, а да го постави като основа за настоящето.